Такова тежко напиване,
че чак ми се плаче.
Нито е будност, нито заспиване.
Пак се търся. Обаче
се изгубвам в зноя на виното
като безимена капка.
Вино...А истините ме подминаха.
Свалям им шапка,
че са трезви, а други опиват
и в лъжа ги превръщат.
А за истините може да се убива,
но и за лъжите-също.
И се напивам от кръстопътища
до един извървени.
Вино и истини, вино и пътища
никога невидени.