автор: Mojsei

Отново съм на твоя праг
в полумрак среднощен,
когато казваш, че съм драг-
на чувства общи пълномощен.

Проведох срещи с много хора
и ето ме в този час,
донесъл на плещите и умора,
за да чуя милия ти глас.

Дочу ме милата ми Роз-Мари
и бързо скача от леглото-
на съдбата си благодари
с блясък странен в окото.

С едни и същи възприятия
на прага ме посреща приветливо-
прегръща ме в горещите обятия
и води ме в покоите си мълчаливо.

Пристъпвам вече с леки стъпки,
но шурва от носа ми кръв,
когато в нежните прегръдки
започвам разказа си пръв.

С мене чувства тя разделя,
кръвта ми мие от краката
и сменя цялата постеля,
когато ме докосва с ръката.

От мене иска да полегна-
харесва ме такъв - космат
и темата за работата ни засегна
с чувство за напиращата благодат.

-Света за мене мили, преобърна -
преброди много планини,
но ето, тука се завърна:
в родните ни долини.

В битка с тукашната скука
попадаш все на хора безрасъдни,
а даваш им наука,
отхвърляща постъпките подсъдни.

Издигнал си в нея ясни цели,
а те са днес глобални
и търсиш хората успели,
поставяйки задачи национални.

С теб обичам да си разсъждавам,
защото сме в един и същи тон -
почакай мили, аз те обладавам
в познатия ти вече стон…

Така в леглото, с тебе слети,
витаем над света като орли
и казавме на всичките поети
да бъдат като нас, нали?

-Поели сме душичко, в Ново Време,
навлизаме в световен кръговрат,
а то посяга да отнеме
живота ни и хора млади мрат!?

Пътувах на красавец "Руставели"
по сините вълни на нашето море-
хората, съдбата в свой ръце поели,
се борят и затуй са по- добре!

Нали маршрут ми ти посочи-
и тръгнах от Одеса,
достигнах и до Сочи
да видя хората къде са.

Сред морски, южни аромати
на веещи се палми
забравих, набелязаните дати,
но още чувам чудни псалми.

Разбрах и друго - българите са богати,
защото радостта на времето усещат,
не искат да остават те аргати
и трудностите с ведрина посрещат.