автор: no_more_dreams

Очите ти говорят. Със мълчание.
Така дълбоки. И във себе си загубени.
Гориш на клада от... страдание,
което в спомените пак се е пробудило.
Усмивката се разтопява. Във канелено.
И сълзите размиват я. В река,
рисуваща пътека към море... дантелено.
А вятърът довява късче самота.
И те облича в огнени искри.
Гориш на клада. От страдание.
И погледът ти толкоз много ме... боли.
Очите ти говорят. Със мълчание.