Облечен в празнични одежди
Окъпан в бледа светлина
И сетен грим положен вещо
Като за среща с нечия жена. . . .
След миг ръце приятелски ще те поемат
Последно Изтока ще видиш как блести
Далеч от теб е твойто бреме
Далеч си ти, далеч сред хиляди звезди. . .
Ръка протяга се и хвърля шепа пръст
В челото удря те - не виждаш нищо!
Друг някой ти поставя кръст
Ужасно черен, ръбест и надписан пищно.
Сега си сам тъй както бил си винаги
Затрупан с пръст и хиляди цветя.
Живя добре. Опита всичко ти.
Последно "Сбогом!". Твойто "Аз" умря. . .