автор: Rhiannon

Моето момче обича да танцува
моето момче се смее,
когато плача.
Скъпа, този пилон ме дразни.
Честно лази ми по нервите!
Не искам да се събличаш,
да показваш всичко,
което има кожа.
Ще ударя следващия мъж,
който те гледа така сляпо.
Знам, че си вкаменена
и се криеш зад това
съвършенно тяло,
зад тоя рафиниран стил,
зад този стриптийз.
Разбираш ли, той ме разбира!
Искам да те скрия,
искам да забравим
за онова - кучето ти, де,
което умря в петък.
Не говори, гласът ти плаче,
чувствам се безпомощна,
аморфна и щастлива,
когато те гледам да страдаш.
И знам, че ще ти мине.
Душице, дай да го пуснем,
дай да го освободим
от спомените си.
Сигурна съм, че бяга на небето вече
и се закача с облаците.
Моля те, да го забравим, а?
Почти ще кажа онова -
че те обичам, де…
Имаш толкова прекрасно,
толкова … такова име,
Натали.