автор: So_HaPpY

Добро утро. Толкова е късно да е утро. Кафето, пушекът, мълчанието.
Добро утро. Толкова е хубаво да е утро. С теб. Да е утро, от сутрин до вечер. Ръцете ти, раменете, шията, усмивката. Да те прегръщам с очи. Да те държа в ръце. Да е топло. Да мирише на море, смях и кафе.
Прегръщам те на ум. Хиляди пъти на ден.


Връщам се... Вървя по пътя. Тъмно е. Мен ме е страх да те докосна, за да не се разпаднеш на малки парченца. Наблюдавам крачките ти - малки, премерени, като на котка. Толкова искам да те прегърна. Толкова се страхувам да не изчезнеш. Докосвам те - плахо и несигурно. Докосвам те пак. Мирише на зелено. Мирише на теб.

Ровя нервно в джоба си и търся стотинки. Нямам. Подминавам уличния музикант и дълго го гледам през рамо. Виждам танца ти, в неговия саксофон. Чувам смеха ти. Тъмно е. Заставам малко в страни и слушам. Тека по стените. В хорските погледи. Взривявам се по улиците. Виждам те навсякъде - леко усмихната, мълчалива, рано сутрин. За добро утро, което трае цял ден.