автор: zapomnja

Така ли беше?

По моята коса не валеше...
И чувствата леко се спускаха долу
и нищо в мен не болеше.
А после?
Измамата беше!
Не искам лъжи, полуистини и шегички,
изречения, думи и срички.
Искам душа в душата ми да се огледа!
Искам в твоите очи да погледна!
А после -
лъжи ме!
Мами ме,
но ме обичай.
Дори за последно.
А после?
Пдследно...