автор: lusinda

Посвещава се на Заплесчето, която ме зарази с "компютърния вирус" така, че три дена не можах да събера устните си в сериозна физиономия :))))))))


Дотогава бях писал само стихове, които показвах на по-романтичните си колежки от музея, в който работех. И всички те, след прочитане на такива мои произведения, ставаха изключително мили и внимателни с мен! Но един ден, пролетта, когато почувствах някакъв вътрешен гъдел, ме обхвана нещо по-голямо от предишния ми импулс за писане. Седнах и написах един разказ - за чудо и приказ!

След като се отказах да търся спонсори да го издадат в книга /то и спонсорите трябва да ги издадат в книга - Червена/, потърсих списания и вестници, които да го публикуват. Чуках да доста врати и се оказа, че таланти имало и под път и над път... ми аз какво да правя, да си остана на пътя ли! Не се предавам лесно - накрая намерих един свестен вестник, в който да го поместят. Е, и какво от това, че е вестник за жени, и жените могат да четат!

Обаче искаха разказа ми напечатан! А тоя ръкопис, който им отнесох, беше оригинал, много пари ще струва след време! Намерих пишеща машина на старо и като я подпуках - за една седмица написах отново разказа.

Отнесох го на редакторката, пък тя като го огледа... каза ми да взема да си купя един компютър, та да можел Уърд да ми го оформи както трябва - ставало автоматично. Ще се запозная и с г-н Уърд, аз съм контактен човек. Няма нещо, което да не мога да преодолея, роден съм да преодолявам предизвикателства!

Щом като само това ме дели от публичната ми известност и фенките, и компютър ще си купя. Отнесох пишещата машина обратно в заложната къща и поисках компютър. Казаха ми, че нямало търсене на пишещи машини и не я взеха обратно. За компенсация, ми предложиха Принтер на половин цена. Аз домашни животни не отглеждам, затова им отказах, взех оная кутия под мишница, казаха ми, че онова подобие на телевизор ще прави възможно да виждам това, което пиша на клавиатурата, и него метнах в таксито. Можех да си го позволя - в края на краищата, щях да спечеля купища пари с писане!

Прибрах се у дома, ама нещо нищо не искаше да стане, добре, че момчето на комшиите ме видяло като слизах от таксито и дойде у нас да види с какво съм се сдобил - добро момче е - тихичко едно, с очила, от които очите му изглеждат замечтани, вперени в далечината, огромни.... Той нещо прави, струва, и най-после откъм компютъра се чу звучене горе-долу като от прахосмукачка, а от монитора се видяха разни шарении. Тая клавиатура е малко по различна от оная на пишещата машина, тъкмо бях позапомнил вече коя буква къде е, ама нейсе... поне не трябва да пердаша с всички сили по клавишите!

Написах началото и ми звъннаха по телефона. Като се върнах от хола в кабинета - побърках се! Мониторът беше почернял! Бил е дефектен!! Изгорял е! Веднага звъннах в заложната къща да им се оплача! А те ми викат - мръдни мишката! И се хилят! К`ва мишка бе! Вие да не сте мръднали! Ми, това, дето е до клавиатурата, мръдни го само. И пак се смеят, идиотите!

Вярно бе, като мръднах животното, и мониторът ми показа всичко, точно както го бях оставил. Още два дена писах, вече бях накрая на силите си, но довърших разказа. Откачих компютъра, чудех се дали да взема и монитора, но се отказах, мисля, че мярнах в редакцията няколко - трябва да свършат работа.

Качих компютъра на втория етаж, останал без сили, а редакторката ме гледаше и се заливаше от смях, незнайно защо, та така и не ми предложи стол... ама аз сам си се тръшнах в стола пред бюрото й. Гордо й посочих компютъра и казах - готово! Тя си пое дъх, оцъкли очи, от които вече се стичаха сълзи и аз вече си мислех да се откажа - да си потърся друга редакция, може и в друг град, само да не е толкова истерична редакторката. Но тя се покашля и каза, че трябва да си купя дискети, да запиша разказа на дискета и да донеса дискетата, а може и на пощата.... хм, дали не ме баламосва неща? Май е настроена за шеги. Не, много сериозно ме изгледа, преди да се засмее отново, изпаднала в истерия. Доприпкаха и други хора от редакцията и мислех, че ще й предложат я валериан, я чаша вода, я ще извикат психиатър на помощ, а те почнаха да се хилят дружно и аз вече не издържах. Тръгнах си, ама си взех и компютъра, де. Няма да им оставям разказа без да са ми платили!

Докато крачех с компютъра под мишница, мярнах една книжарница и реших да попитам за дискети. Сигурно не се е майтапила редакторката, още от първия път ми беше направила впечатление на добра и сериозна жена, вероятно нещо в пролетното време я беше влудило, за да изпадне в такава нервна криза... Момичето от щанда ми подаде една кутийка с някакви пластмаси вътре и аз се почувствах облекчен - наистина сериозна е жената, ще се излекува от пристъпите си, явно все пак здравият й разум я навестява в минутите на просветление.

Още на партера ме видя комшийчето и ми предложи да ми помогне, качи се заедно с мен и пак ми свърза компютъра, а после и аз не знам как, намери разказа, който се беше скрил от мен, копира ми го на дискетата, а докато той правеше това, аз му сипах биричка. Знаех, че е малолетен, ама нали ги виждах в градинката пред блока как пият и на никого не прави впечатление. Изгълта я набързо и ми каза, ако имам нужда от помощ, да го потърся. Много добро момче. Вече беше много късно и оставих за другия ден да нося разказа в редакцията.

Спах щастлив като пеленаче върху пазвата на майка си. Сънувах как момичета с къси полички и огромни деколтета, ме аплодират, как домакини със съблазнително разтворени пеньоари ме прегръщат топло, не - горещо! Как учителки с невинно съблазнителни устни четат разказа ми почти сладострастно на учениците си, а класовете стоят безмълвно-тихи, впечатлени от моя талант. Сънувах... но будилникът звънна и така и не разбрах мъжете и гаджетата им дали викаха браво или краво, когато женската част от човечеството споделяше моя разказ с тях....

Включих компютъра, обаче нещо пишеше там и така и не виждах къде ми е разказът... малко се пообърках. Натиснах пак копчето за включване, както ми беше казало момчето, че може да се наложи някой път, ама пак оня надпис стоеше там и нищо не се случваше... Тропнах по монитора - това си ми беше патент за телевизора, ама тук не проработи. Реших да тресна и компютъра за всеки случай, ама той само пибипна и после пак излезе оня надпис...

Звъннах на момчето, знаех, че мога да разчитам на него. Да, ама никой не отговаряше. Е, тия от заложната къща трябва да знаят какво му е на компютъра.

Като им звъннах, оттам почнаха да се хилят още щом разбраха кой се обажда. Не разбирам защо!!! Оня, с когото говорех така и не можеше да си поеме достатъчно дъх, чуваше се само едно : извади.... и после смях, пак: извади..., пак смях и така, докато не се усетих, че вече се е навъртяла голяма сметка за телефона... Май и там полудяха като ония в редакцията...

Хванах компютъра и го понесох към един сервиз, който по телевизията обявиха за най-големия сервиз за компютри и компютърна техника. Там не може да не знаят какво му е. Хората са наистина професионалисти, личи си по начина, по който ме посрещнаха - сериозно, без да се хилят като побъркани. Поне тук още не се е промъкнало онова пролетно полудяване, слава богу! Включиха го, погледнаха надписа и точно тогава вирусът на лудостта ги порази! Почнаха да се смеят гръмогласно и аз не на шега се уплаших... дали пък точно моят компютър не разнася тоя вирус! Знам, предупреди ме момчето, че има компютърни вируси! А аз тогава се смеех, мислех, че се шегуват нещо.

Не знаех какво да направя... гледах ги как се кикотят, без да подозират, че са се заразили от моя компютър. По-добре и да не знаят... няма да понеса да ме накарат да плащам за лечението им. Та аз съм невинен - така го купих тоя компютър - заедно със заразата му! Грабнах компютъра, докато още не са се съвзели и - право в заложната къща. Връщам ви го, им казах, искам си парите обратно. Те малко се сконфузиха, но приеха. Един го включи, за да провери дали работи и много ми се искаше да го предупредя, че ще се зарази, но си замълчах, да не ме изкарат виновен.... Като видя надписа, натисна някакво копче, извади дискетата и ми я подаде - ето, това си го вземете, а за парите - минете на касата! Тоя сигурно има имунитет, щото само се подхилваше тихичко.

Отказах се да публикувам - вече разбрах какво могат да причинят компютърните вируси. Но продиктувах на съседчето моята история, за да я разпространи като предупреждение. Лошото е, че и то полудя, а добро дете беше! И ако сега се хилите пред компютъра, отидете и се прегледайте - със сигурност сте заразен!