Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 854
ХуЛитери: 2
Всичко: 856

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАнгелът до моето легло
раздел: Разкази
автор: aladar

>>
>>


Изплувам бавно от бялата мъгла. Появяват се очертанията на предметите. Напрягам очи да ги видя. Бялото е навсякъде. Бял е таванът, стените пердетата, стойката със закачената на нея система, чаршафите. Сякаш доловила мислите ми вратата се отваря и влиза тя. Моята сестра. Цветно петно насред белия кошмар. Понякога си мисля, че имам телепатична връзка с нея. Знам, че всеки момент ще се пробуди болката. И когата това стане, тя винаги е наблизо. Но този път е различно. Този път не искам блаженото убождане на иглата, даряващо ми отново мигове забрава. Мислите ми избледняват и остава само молбата: "Недей!". Не искам отново да изчезвам. Времето ми изтича и искам последните ми мигове да бъдат ясни; с болката съм свикнал, добри познайниници сме. Макар да е нетърпима понякога, но мислите си ми трябват. Тя се приближава като ангел. Трудно ми е да преценя дали наистина е толкова неземно хубава, или изтерзаното ми съзнание я превръща в блян, копнеж, мечта... Имал съм много жени. Имал съм всичко. Защо тогава, когато погледна в очите й ми се струва, че съм нямал нищо? Че съм празна черупка, разядена от зловеща болест? Заради тръбичките не мога да кажа нищо, затова се опитвам да уловя погледа й и да й внуша някак си този път да не ми дава облекчението, за което иначе копнея. Успявам да надзърна в очите й и отново ме обзема усещането за празнота и слабост. Напрягам се целият и тя сякаш разбира. Оставя малкото шишенце неотворено на шкафчето и сяда до мен. За толкова време дума не сме си казали. Не съм и искал, но сега в мен напират думи. Искам да говоря, да питам, да се изповядам. Но не мога. Усещам подлите пипалца на болката. Сигурно е наказание. Бил съм лош. Много лош. Но винаги съм бил силен. Затова съм наказан с безсилие. Дали ако моят ангел-хранител, кацнал на ръба на болничното ми легло, ме познаваше преди година примерно, би седнал така до мен? Едва ли. Не биха я допуснали дори да премине в близост. А и да успееше някак си да мине през охраната, да се доближи до мен, аз бих я унищожил. Би била унизена, продадена, купена, захвърлена. Цялото й същество излъчва слабост и доброта. Такива неща покрай мене не виреят. Добротата е лукс. Гордостта на слабите. Красотата се купува. И се продава. А сега съм в ръцете й. Дали знае, кой съм всъщност? Не ми се вярва. Ръката й докосва челото ми. Затварям очи и веднага пак ги отварям. Очите й са съвсем близко. Всичко в мен затихва, бунтът срещу съдбата, страхът от края. Остава само болката. Лицето й ми се струва нереално. Тя е всичко, което аз не съм. Копнея да надзърна по-навътре, да видя душата й, да се потопя в мислите й, да се слея с това, което е. Погледите ни са свързани, сякаш преливат. Неистовото желание да имам приема нови форми. Тялото ми не съществува. Болката вече я няма. Лицето й избледнява и изчезва. Остават само очите й. По отвореният от погледите ни канал преминава мълния. Отново. Искри и отблясъци. Част от нея сякаш преминава в мен. Не. Не е част. Сливане е. Пълно. Чак сега разбирам какво ми е липсвало винаги. Откъде се е взимала празнотата в моя живот. Природата не търпи празно, както се казва в известното клише. Затова я поглъщам цялата. Превръщам се в съвършенство. Сега най-сетне съм цял. Моята грубост, нейната нежност; моята сила и нейната слабост; моята твърдост - нейната мекота. Зло. Добро. Хармония. И свобода. Нищо вече не ме свързва с нищо. Ние сме едно. Завършено цяло, достойно да се срещне с Бог. Вече знам, че го има.
---------------------------------------
- И откъде ми дойде това до главата? - докторът заравя ръце в побелялата си коса и забива лакти върху пръснатите по бюрото листи - Нелепо е просто. И каква е диагнозата все пак?
- Никаква. Казах ти. Просто е мъртва. Намериха я до леглото на пациента от 307-ма.
- Как е възможно в една добре ръководена по мое мнение болница да работи медицинска сестра, за която нямам нито документи, нито дори име? И от колко време? Повече от месец? И нищо, освен малко име в графика за дежурствата? Старшата сестра какво каза?
- И тя не знае нищо. Сякаш се е появила отникъде. Дежурствата й всичките са били в 307-ма. Проверихме дали не са били роднини с пациента там. Изглежда, че не са.
- И оная мутра, как му беше името, умира в същият момент?
- Е, то неговото поне си е ясно. Ракът го беше разял целия. Пак доста изкара. Но за момичето... не знам. Просто не знам.
----------------------------------------
Аз зная, но няма как да им го кажа. Нямам устни, но се усмихвам.


Публикувано от hixxtam на 24.03.2006 @ 20:59:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   aladar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 23489
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Ангелът до моето легло" | Вход | 3 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ангелът до моето легло
от dobilz на 24.03.2006 @ 21:26:43
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
Зло. Добро. Хармония. И свобода.
i Nego naistina Go ima.


Re: Ангелът до моето легло
от aladar на 25.03.2006 @ 10:30:23
(Профил | Изпрати бележка) http://tweeg.free.bg
Дали го има не знам (все още). Но злото го има,както и доброто - в душата на всеки един от нас. А хармонията и стремежа към свободата са нещата, които ни карат да бъдем ту добри, ту зли. Просто сме хора. Дано ни бъде простено.

]


Re: Ангелът до моето легло
от dobilz на 25.03.2006 @ 12:20:24
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
"но когато застанем един ден пред създателя си" :)), ne si agnostik vse pak:)
haresva mi kak misli6
i kotarakat sa6to :))))

]


Re: Ангелът до моето легло
от aladar на 25.03.2006 @ 13:41:05
(Профил | Изпрати бележка) http://tweeg.free.bg
"Агностик" не беше ли етикетче точно за хора, които нито приемат, нито отричат Бог? Думата за невярващ е "атеист". И понеже си ми разгледала сайта, както се подразбира от репликата за котарака, за отмъщение разгледах твоя. И имам една забележка: Не отричай GSM-ите! Този "декор" ми спаси живота. Или поне ръката :) Апропо, какво все пак ти хареса в мислите на котарака ми? Мислите му са удивително несвързани и в тях преобладават мишки. На мене лично не ми харесват :P

]


Re: Ангелът до моето легло
от dobilz на 25.03.2006 @ 22:42:58
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
"Терминът Агностик се използва за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от гръцките а (не) и гносис (знание).
.... агностик, ще рече човек, който смята, че не може да научи за природата или съществуването на Бог, освен чрез собствен опит."
Ne mislq,4e sam obarkala dumata - Дали го има не знам (все още).- koeto ozna4ava, 4e se samnqva6 i vaprosat podleji na prou4vane :)
Dokato "но когато застанем един ден пред създателя си" si zvi4i tvarde ubeditelno – vqrva6, 4e tova 6te stane
Vse mi se 4ini,4e za ateizam i duma ne moje da stava.
Otri4am GSM-ite, kakto otri4am i televiziqta i kompiutrite, no….bez tqh ne moga.
kotarakat ti naistina e hubav.
kakto i razkazat.

]


Re: Ангелът до моето легло
от Golden_Eagle1 на 25.03.2006 @ 01:17:35
(Профил | Изпрати бележка)
Накара ме да се замисля.
Хареса ми. Има много идеи -
за наказанието, за пречистването,
за намерената половинка,
за това, че всички сме едно и в един момент
се връщаме там, откъдето сме дошли - от Любовта.

Поздравявам те!
Успехи във всичко!
:)


Re: Ангелът до моето легло
от aladar на 25.03.2006 @ 10:31:45
(Профил | Изпрати бележка) http://tweeg.free.bg
В стремежа си да бъдем по-добри често струва ми се убиваме части от себе си. Сигурно така трябва, но когато застанем един ден пред създателя си, дали освен въпроса за това какво добро сме сторили няма да ни попита: "А използва ли всичко, което ти дадох? Освен сила да градиш, ти дадох и сила да рушиш." В светът в който живеем сякаш злото е необходимо точно толкова, колкото и доброто. Понякога се осакатяваме доброволно в името на любовта. Надявам се да е правилно. Благодаря за коментара :)

]


Re: Ангелът до моето легло
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 31.03.2006 @ 16:09:29
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
Бил съм лош. Много лош. Но винаги съм бил силен. Затова съм наказан с безсилие.

!!!

Много харесах разказа ти. Неочакван е...Въпреки, че се случва (почти!) всеки ден.


Re: Ангелът до моето легло
от aladar на 01.04.2006 @ 23:15:50
(Профил | Изпрати бележка) http://tweeg.free.bg
Благодаря. Често съдбата ни наказва, като ни отнема нещо ценно, за което не сме се замисляли, че можем да загубим. Но не винаги ни праща ангели ;) за компенсация. Сами трябва да си търсим пътя, затова и толкова често се объркваме. Най-доброто, на което можем да се надяваме е... просто да ставаме по-добри, въпреки (или може би с помощта?) на тези жестоки уроци. :)

]