открехнах копирната машина
за да си припомня теб, любима,
черно-бял е листът
всички днеска сме вув кризата
не мога аз да видя твойте цветове
нещастните ти, тъжни светове,
без които аз умирам.
изниквам ненавременно из храста на живота
със една сълза в окото.
не напускай копирницата,
недей игра немирницата.
душата моя е дълбока
отпусни се, там е по-широко
по-уютно. върни се при мен.