автор: galachad

Разхождам се в сезони и в киша
дори през зимата пробягвам стадиона
В актово движение обдишвам, на твоите
си мисли порциона, разпръскваш ме
и сам си се събирам, разчупвам се и после
се изграждам, звънящ искрящ и топлодишащ
По своите импулси те пробягвам.
Разхвърлям черепи и кости в стаята
и после те изграждам от остатъците.
Ръцете ти са стари мотовилки,
Вкусът на устните страхотно награняващ.
Ранимите си чувства намърморени.
Напъхвам в старата си раница през рамо.
И пак си се разхождам безсезонен
самотен стар разчупен и изтляващ.