автор: desert_fire

Прекрачваме през сенки в мрака,
понесли на плещите си вина,
защото заедно познахме злака,
чрез който аз до тебе съм жена.

С тебе в озарението вървя
с усещане за ритъма взаимен
и неусетно нещо в мен запя,
достигайки предел интимен.

Поглеждам, благодарна към небето,
а то изпраща ми лъчи,
които озаряват в мен детето,
загледало се в твоите очи.

А щом денят към заник наклони,
с тебе пак си даваме закрила
и влизаме в онези добрини,
които искат да съм само мила.

Под редакцията на Mojsei