автор: alisa

Знам, че утре ще дойде
по-солен от сълзата ми,
по-самотен от кораб
и от бряг по-очакван.
Знам. Усещам, че бурята
няма как да отмине.
И е дяволски глупаво
да я влюбя невинно.
Няма прошка, жестоко е,
но така било писано.
Оня горе - високо.
А от мен му е писнало.
Не си помня молитвите.
Само знам, че го искам
и се давя във плиткото
и не искам да мисля.
И светът е наопаки,
тоест - аз в равновесие.
Има нещо разхлопано.
(Предполагам сърцето ми.)
За какво да е лесно,
като може по-иначе?
Да, боли! Но е честно
ей така да обичаш.
Без причини, които
утре вече са пошлост.
Мъдростта ми - сърдита.
Но пък истински нощите...
Знам, че идва.А бурята
е почти неизбежна.
После...после съм мъртва...
Тоест - има надежда.