Едно вглеждане в думите...
Визия е небългарска дума, част от международния речник.
Коренът на тази дума явно ще да е от латински произход.
Най-близкото значение до български език ще да е думата виждане.
Затова тая дума присъства във по-сложни съставни думи като телевизия.
Същата тая думичка визия се ползва и в английския език, произнесена като вижън. На френски произношението би било визион.
Какво е интересното в една такава елеметнарна думичка?
Може ли една единственна думичка да ни насочи към нещо изключително важно, определящо, дълбоко?
Какво ли е значение на визията за живота и съдбата на отделния човек?
Тука не става дума за ролята на телевизията или за зрението само по себе си. Тука става дума за собственното си виждане, себеоценка, идея за себе си, идея за света, идея за бъдещето, идея за другите хора, идея за смисъла на собственното съществуване.
Така вече ние почти дефинирахме една по-специална категория виждане или визия.
Визия за бъдещето.
Визия за децата.
Визия за средата, в която живеем.
Визия за бизнес.
Визия за другите народи и за другите общества.
Визия за мисията на отделния човек.
Сами виждате как тази думичка се разраства и обхваща все нови и нови територии.
Защо някой хора имат визия, а други се чувстват объркани, изоставени, нещастни, ощетени?
Защо някой хора още от деца имат идея за своето бъдеще и сами си го изковават, а други се оставят вечно да бъдат водени, лъгани, подвеждани?
Защо едни народи имат визия за себе си и за отделния човек, а при други народи такова понятие почти не съществува?
Държавата като организационна форма на индивидите, живеещи на дадена територия има ли своя визия?
Как може индивидът, носител на най-добрата визия да я направи достояние на останалите индивиди без собственна визия - така че накрая всички да спечелят.
И как може да бъдат ограничавани хората без визия или хората с лоша визия за да не провалят успеха на тези с най-добрата такава.
Често пъти визията е онова невидимо нещо, което тайнственно направлява поведението на индивидите.
Ако познаваме визията на един човек - ние можем да му се доверим или да страним от него. Ако успеем да дадем визия на един объркан човек - ние даваме посока и надежда в живота му.
А имаш ли си и ти своя визия уважаеми читателю?
Аз съм далеч от всякакви идеи да раздавам визии. Но понякога си позволявам задаването на ей такива дребни и невинни въпросчета, дето разпарчатосват човека на съставните му части.