автор: mavar

Последните акорди! Тишината,
потиска и неистово звучат...!
Последните акорди! Тищината!
Последните акорди на денят!

И както капка падаща надолу,
побягнала в река да се роди,
така вървим в житейската пътека,
пътеката на чувства, дълг, мечти,
пътеката вълшебна, но не лека,
със тебе двама т.е. не сами!

И нека тя!
О, нека тя не свършва,
и нищо, че понякога боли
и както капката, река по пътя търси,
така със теб във идващите дни!