автор: shravak

Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.

За вярващия е представяне пред Бога.
За атеиста - мрак и сън дълбок.
За праведните - път към райските чертози.
За грешните - възмездие и съд жесток.

В прегръдка топла тя едни приема.
А други сграбчва в ледени обятия.
За някого е като майка и любима,
но други я посрещат със проклятие.

При някой идва със усмивка мила.
За други е озъбена и страшна.
Едни погалва нежно и грижливо.
А други с костеливи пръсти хваща.

Така едни със страх, а други със надежда
посрещали са простия завършек
на земните си грижи и премеждия,
когато жизненият полет е прекършен.

Ала откакто свят светува не един светец,
постигнал висша мъдрост и прозрение,
ни е оставил своя свят завет:
че за душата няма смърт и няма тление.

Тя съществува вечно и не подлежи
на разрушение или пък на промяна.
И няма земна сила, дето да й навреди
с оръжие, вода, студ или пламък.

Неканената гостенка без страх срещнете.
Тя идва не за плач и скръб, а за да отведе
в един прекрасен светъл свят, където
духът без болести и немощ ще расте.

А като дойде времето отново на земята
ти в друго, ново тяло да се въплътиш,
то с устрема предишен на душата
във новото си битие ще се внедриш.

И ако някога си имал на света любими
или пък близки на духа ти същества,
то знай, че те отново ще са тук със тебе,
насочвани от кармата през вечността.