автор: elf4e

Хващаме се за ръка
и политаме
към безбрежното
и посоянно
случване.
Съзнанието на милиони векове,
отдавна минали
и бъдещи,
е вътре в нас
и ние си го спомняме.
Оставяме се
то да ни издигне,
да извиси телата ни
над Нищото -
съставно вещество
на всичко.
Поглеждаме се в очите
и виждаме себе си
в другия, част от нас.
Едно общо чувство.
Събуждане.
Тук от високото
прозираме безкрая
на крайно малките части.
Всеобхващащ поглед
отвъд хоризонтите,
невидими с просто око.
Свобода, породена от сила.
Вливане в колективната
всемирна душа
на времепространство,
материализирано от идеите.
Обективна представа
извън илюзорното зрение.
Колко слепи!
Колко залутани неверници!

Воля за търсене,
риск, който си струва.
Идеи.
Вяра и търпение,
възнаградени богато.

Ръка за ръка в
отвъд.