автор: Laocoon

Студено е….ужасно студено.
Дори кафето, за по-малко от минута, се превръща в голяма, черна буца лед. Вече не усещам долната част на краката си…..замръзвам…бавно….сам…


Часовника показва пет, но не съм сигурен дали е вечер или сутрин. Тук никога не пада пълен мрак……само неописуем студ….безкраен.

Цигарите са на привършване, но дори да имах повече, нямам с какво да ги паля…….
Трябва да се размърдам, да изляза, да се срещна с приятели или да закуся….трябва да мисля за друго, за пясък, примерно. В представите ми пясъка винаги е горещ…вървиш бавно по него, а краката ти поемат от меката му топлина, вятъра развява ризата ти, докато се опитваш да прехвърлиш морето с камък…студено е …не, не…. трябва да мисля за пясък, краката ми, движа ги трудно…пясък…лед…плаж, безкраен самотен, горещ, вървиш по него, а стъпките ти превръщат песъчинките в стъкло…..

Успях да направя няколко крачки. Може и да изляза. Да хапна. Вече не ми се стои в тази стая….студена е.