автор: condor

Стенограма от първото събрание на проекта.
Здравейте! - започна словото си организатора на срещата.
Днес сме се събрали тук в една малка групичка за да обсъдим началото на проекта.
За момента както виждате сме съвсем малък брой, но това няма никакво значение. Скоро ще станем много и няма да имаме време за много такива срещи.
Обикновенно при такива събития водещият представя себе си или изисква от другите да се представят какви са и с какво се занимават. Но ние ще пропуснем това, понеже имаме много работа и нямаме време за това сега.
Първото нещо е да стартираме проекта. И на практика ние вече сме го стартирали.
Каква е целта на проекта ни? -той запита леко отнесено и продължи:
Много проста. Знания.- Последва кратка пауза.
Вие предполагам че ще кажете: - Защо ли са ни тези знания? На нас ни трябват пари, сигурност, достоен живот, спокойно бъдеще, добро здраве....
Да, приятели, знам че е така. - последва една изстрадана усмивка.
Всеки човек иска това. И повечето хора си мислят че това може да стане с пари.
Но дайте да си помислим и отговорим: дават ли ни парите спокойствие?
Дават ли ни парите здраве? Какво ни дават парите?
- Храна, дом, дрехи, топлина, техника, и всичко, което си пожелаем. Всичко- което се продава в магазините. Всичко що е стока. Да речем че това са категория стоки.
Но здравето не е стока. Знанието не е стока. Спокойствието не е стока. Щастието не е стока. Да речем че това са категории "нестоки".
Каква ли е ползата на един човек от парите ако не успее да намери най-същественното, това дето не се купува с пари, ако не успее да намери спокойствието си или ако сънят на човека е измъчван от непресттанни страхове и кошмари?
Ние с вас вече започнахме справянето с един от проблемите, мъчили хората от векове. Ние с вас сме революционери на духа. Ние с вас ще навлезем в такива неизследвани области на съзнанието, дето сами ще видите какви чудеса може да стават. Не ми ли вярвате?
- Тука настана леко шушукане в групата от слушатели. "Тоя май ни взема за балъци" - леко прошепна един от младежите отзад.
Организаторът не успя да чуе думите, но знаеше много добре какво бе казъл младежа. Но това не го смути ни най-малко, защото в следващият момент той се оживи и започна с нова сила.
Нашият проект е едно ново начало. Някой биха го нарекли експеримент. Аз не искам да ползвам думата експеримент. Защото експериментът предполага създаване на някаква изкуственна среда, налагане на определени условия и ограничения, създаване на наблюдатели и измерители по тоя експеримент.
В нашият случай няма да има такова нещо. Ние сме самият живот. Ние няма да налагаме такива ограничения.
Да вземем за пример парите:
Какво са парите? Вече споменахме какво можем да си купим с пари. Споменахме и за нещата дето не може да си купим с пари. Но когато имаме пари бихме могли до голяма степен да си осигурим от ония "нетърговските" стоки - "нестоки".
Ето точно тук в тая точка ще направим нашата революция.
Ще заменим нуждата от пари за постигането на категория "нестоки" с използването на знание.
Ще натрупаме огромен капитал от "знание" и този капитал можем да го трансформираме в каквато си стока или нестока пожелаем. Ще навлезем в такива неизследвани области на познанието, дето никой преди вас не е посмявал да надзърне. Най-малкото ще се опитаме да погледнем в това, което другите преди нас са направили и постигнали и ще видим къде може да го ползваме или как това знание може да ни послужи.
Тогава какво излиза? Започваме пак училище. Започваме да се учим като деца. Почваме пак като в първи клас. -последва пауза:
Да приятели. Живота е едно непрекъснато училище и вие отлично го знаете.
Какво е нужно за да започнем проекта?
Много малко. Почти нищо. Трябва ни едно пусто и изоставено място, което ще купим за съвсем малко пари, колкото за да започнем.

Спокойно приятели, аз съм се погрижил за това. Мястото е вече закупено. Намерил съм едно такова изоставено село с 50 къщи, в което живеят 3 баби и един дядо. Да го наречем това село Пустиняк.
Едно грозно и изоставено село.
Всичко в него е западнало. Но това село е официално населено място. То присъства на нашата карта - ето го тука- вижте по добре.
Село Пустиняк е едно мъртво село. И ние ще го съживим.
Цялото село е наше. Това е началният ни капитал.
Ще видите как този капитал само за няколко години ще нарасне десетократно и хилядократно.
Село Пустиняк ще стане един от духовните центрове, за които после ще се пише в историята, ще пишат и за нас, но за сега да не надничаме в далечната ни слава. За нас славата не е цел. Ние презираме славата. Не искаме пари. Не искаме богатство. За нас е важно знанието. Само то има смисъл за нашето съществуване. Потапяйки се в знанието ние намираме отговори на всичките си въпроси, подтискаме всичките си страхове, постигаме оная върховна форма на блаженство и удоволствие, за която ще разберете и за която ще се говори по-нататък.

За момента знайте че за начало всеки един от вас получава по един изоставен двор и една полуразрушена къща. Това е нищожен подарък. Но това е нужно, за да започнем.
Какво ще направим?
Значи сами ще видите колко много има за правене.
Село Пустиняк ще бъде първото часно село. Затворено село, затворена общност.
В това село няма да влизат никакви външни лица. Ще сложим една бариера и няма да пропускаме никакви коли. Няма да пропускаме въоръжени лица. Няма да допускаме никой, който да смущава нашето спокойствие. Защото ние сме учени, изследователи, теоретици. Ние имаме нужда от спокойствие за нашите изследвания.
Село Пустиняк ще е нашият манастир, килия, пещера за усамотение, свещенно място за поклонение.
Всеки от вас може да идва и да напуска мястото, но други няма да могат да идват.
Сега за вас достъпа до това място е напълно безплатен. Отпосле другите ще си плащат, за да дойдат да ни видят какво правим. А ние сами ще решаваме кой да допуснем. Ще има опашка от чакащи, за да дойдат и да говорят с някой от нас.
Ние ще сме нещо като манастир за поклонение, място за размисъл място за консултация, място за утешение, начална база за нови научни разработки по прехвърляне на човешки бази на Марс. И това е една нищожна частица от огромната работа, която ни чака.
Как ще живеем в Пустиняк?
Като отшелници, като мъдреци. Сами ще си месим и печем хляб. Няма да има никакъв магазин. Сами ще си добиваме всичко. Ще си имаме поща, телефон, Интернет. Ще създадем огромна библиотека.
Всичко ще бъде безплатно за нас. Уредил съм всичко. Помислил съм всичко.
Сами ще бъдем охрана на селото. Ще се редуваме. Всеки един от нас ще дава дежурство на бариерата. Ако някой се опита да ни притесни - аз съм помислил всичко. Свързал съм се с местната полицейска служба, имаме директен телефон, ако възникнат проблеми времето за реакция на полицията е договорено на 30 минути.
В селото ще имаме денонощна охрана. Това ще рече че един от вас ще бъде винаги на пост. Това време е най-плодотворното време. Защото в часовете на недоспиване мисълта прохожда най-отдалечените кътчета на съзнанието. Индивидът усеща алиенацията си и мисълта за себе си и другите е най-отчетлива. В тия моменти индивидът усеща какво е отговорност и какво значи да бдиш и пазиш съня на другия.

Когато проекта стартира в пълен мащаб, тогава сами ще видите че няма нужда от никакво пазене или пазачи. Няма да има нужда и от сън. Защото творческото търсене е един непрестанен процес. Веднъж подхлъзнеш ли се по кривата на знанието - ти политаш и нищо повече не може да те спре.
Но за да се достигне до там е нужно още много.
Аз знам че вие можете.
Вие все още не го вярвате, но аз вярвам във вас.
Аз нищо не губя. Аз мога само да спечеля. Защото аз винаги печеля.
Мога ли да загубя нещо, приятели мои?
Парите ли? Та аз ги ненавиждам.
Живота си ли? Та аз съм посветил живота си на вас. Щом вие сте живи и здрави и ме слушате - значи аз съм жив. Щом един от вас ме е чул и разбрал - значи моят дух ще продължи да живее с него.
А знаете ли как функционира всеки един от вас?
Знаете ли как работи ДНК? Знаете ли какво е болестта? Знаете ли как работи мисълта? Знаете ли какво е вакум или как електричеството протича през проводник?
Скоро ще знаете много, страшно много. Не се плашете. Няма да ви стане нищо лошо от тези познания. Скоро ще видите как знанията дават удоволствие, несъпоставимо с никое друго удоволствие на света.
Скоро ще научите толкова много за живота и за себе си че целият ви досегашен живот ще ви се стори като някакъв черно бял филм от старите ленти.
А сега приятели, започваме. Напред към Пустиняк. Светът ни чака да сътворим най-модерното и най-неверочтното начинание, започнато някога на планетата.
.................................
-Тук протоколът внезапно от свършва. Никой не знае какво се е случило отпосле.