Онемели безвъзвратно
всички приказки.
Разказвачът се отказал
да измисля.
Взел си шапката и тръгнал
да се търси.
Стига вече се е лъгал,
че е късно.
Изведнъж намерил приказка
неочаквана.
Тя сама си се измисляла
и го чакала.
А реките все изтичали,
било суша.
Тя наум го е обичала
и се сгушвала
в името му,а не знаела
как се казва.
Знаела си, че е рано
да разказва...
После, после разказвачът
я обичал.
Обещал, че вече няма
да е ничия.
Обещал й да е негово
осмо чудо.
Знаели, че за последно
им е влюбено.
И такива разни дето
аз измислям.
Важното е, че сюжетът
им е истински.