автор: bagarov

Ще си отиде, мигар е дошъл
да бърше твоите сълзи отронени?
Морето като демон зъл
от него изцедил е спомени,

за онзи камък облия,
за онзи бряг самотния,
за онзи петък неочаквания...
в ляво
от морските вълни.

А ти, всеопрощаваща и нежна
соления му дъх опитала,
очакваща, очаквана, безбрежна,
самотна, тъжна, но обичана -
прости!