автор: nikol4o

Не беше пълководец, но редеше
войските си в един убийствен строй.
Повтарям: Пълководец той не беше
и никога не влезна в кървав бой.

Но с почести го срещаха велможи,
изпитваха боязън, даже страх...
че може все пак някога, да - може,
да ги превърне в минало и прах.

Красавиците казваха му Звяра,
сънуваха го, искаха го цял;
готова всяка бе на изневяра
след брачния олтар в живота вял.

Къде бе скрита силата тогава,
с която покоряваше наред?
Във славата. В божествената слава.
Защото беше истински поет.

Той думите превръщаше в кохорти,
не ги ловеше огън или меч...

О, глупости, о, колко се изпортих!
Та кой чете я мерената реч?