автор: sradev

предишна дупка

- Абе, душа, какво си взела да разплиташ тези чорапогащи?
- Тихо стой! Поканила съм музата на кафе. Обеща да ми покаже една плетка за душата.
И да се държиш прилично, ей!

- Да не почнеш да търсиш молив и мастило в носа.
- Да не се налееш пак като канализация!
- Да си прибереш граматичните грешки, какво си се разпустнал!
- Я да се облечеш като за пред муза, а не като за пазар.
...
- Хм, що не скочиш, както си облечен и обут до пазарчето да ми купиш прежда: синьо-жълта на точици, пембена на райета, бозева, ама по-розова и там каквото намериш.

Разбрах ги. Искат да останат сами на женски разговори. Некъ бъде тяхната - все в душата ще остане парче вдъхновение, та после ще си го дъвча.

До входа на пазарчето един подредил бурканчета от кисело мляко с някакви желета в тях. Питам го за прежда, а той:

- Какви ти прежди! Аз богове продавам!
- Какви ги продаваш?
- Всекакви. И малки и големи, и силни и слаби, и умни и глупави, и близки и далечни... Каквито душа сака.
- Знам ли, ще я питам. А нещо по-така, за мене?
- Вечни, вездесъщи, всемогъщи, всеумни, всеядни, всезнайковци, все за тебе са като те гледам.
- На първо време бих взел един дето всичко може, всичко знае и е навсякъде.
- Ето този, - показва ми едно зеленясало бурканче. - Ама трябва редовно да го храниш.
- С какво?
- Един бог на закуска, серафим поръсен с дявочета на обяд, джин за вечеря.
- Ами ако не е по диетата му няма ли да ме изяде мене?
- Той говна не яде.
- Не ща го тогава. А да имаш някой който знае само едно нещо.
- Имам всякакви. И такъв който знае три неща и такъв, който знае две неща, и такъв, който знае, че нищо не знае. Ето този, - показва ми един жълтясал буламач, знае до съвършенство едно от трите: Енергия, Пространство, Акъл. Само не знае кое точно знае.
- Е, па! И аз това го знам от уравнението на Тара Понтьо.
- Трънки знаеш. Знаеш най-много общата формула. А как от бялата дупка в пространството акъл за джаз да извадиш - не знаеш. А той - фръц-пръц и готово. Или пък къде да сложиш черната материя, правена от синя енергия, как да я преплетеш със червената материя, дето от зелена енергия си изпрел...

Аз съм си по простите нещица. Да седна стабилно на масата, да си подпра акъла на гравитацията и да си пия синята светлина на малки порции.

-------------

Уравнението на Тара Понтьо

Както е всеобщо известно масата е енергия, особено, ако има нещо на нея. Следователно всичко материално можем да си го представяме като енергия. Енергията от своя страна се нуждае от пространство, за да се реализира и от акъл за охлаждане. Така достигаме до основното уравнение на Вселената и близките й околности:

ЕхПхА = 1

от него лесно можем да изведем уравнението на Мао:
Колкото си по-енергичен, толкова по-дълбоко (пространството) влиза в тебе.

на папата:
Като имаш почти всичко не ти трябва кой знае колко акъл.

формулата на айкидо:
С акъл и чужда енергия можеш да си вземеш пространство.

формулата на Толстой:
За колкото по-голям се мислиш, толкова по-малък ставаш.

махленското откровение:
Умен е, и в клозет да го затвориш от глад няма да умре.
----------

Абе, я да отида да купя прежда, че окъснях.