 |  На Мея.
Отидох на пазара за железария.
И купих вериги.
Тежки вериги.
За теб, моя любов.
Жак Превер
Живот - проститутка,
стерилен от чувстване.
На всички си.
Ничий...
Без посока за в къщи.
Усмихваш се. Дишаш! Нали си свободна...
Повръщаш червата си в пристъп на щастие.
И е светло. Политаш.
Все по-нагоре!
Стигаш точката – връх. На обезсмисляне.
Светът ти е нафора - тежка трапеза!
Пиршество със храна. От Голяма Задушница.
И пътища, пътища...
Избор до Бога!
Неведом домът - върху него, Холандеца.
От кал сме създадени, пак ще сме пепел...
Само, Господи, НЕ преди кръста!
Ако счупят оковите
вътре - в сърцето,
не ме вдигайте! Пулсът е мъртъв.
Публикувано от BlackCat на 14.03.2006 @ 16:17:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.8
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Анихилация" | Вход | 5 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Анихилация
от kamik на 14.03.2006 @ 18:06:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма да се уморя да го казвам - и да съм щастлива от това - когато някой изразява твоите викове /по своему,но талантливо/ трябва да си идиот - за да си викаш сам! благодаря,че извика и вместо мен. Безпощадно стихотворение! |
Re: Анихилация
от rainy на 15.03.2006 @ 11:37:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Безмилостно, казваш...
Сравнително скоро написах един стих. За един “лош” човек. И когато пиша за него такива стихове, пред очите ми е винаги нещо твое. Едно богомилско...
_________________
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
_________________
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му...
Невероятен, жесток стих! Често е в главата ми. Ето, това е безпощадно. Отдавна, от години, ми се искаше да ти го кажа. И ти благодаря за тази възможност, Камелия. Дано го прочетеш.
И да ти кажа още нещо - че бих сменила без колебание последните два реда. Само тях! Разбира се, въздействието щеше да се срине и да отиде категорично по дяволите тази силна поезия, но нямаше да ме интересува, ако ме разбираш. Толкова за безпощадността ми. Но другото го има. Повече от повечето.
Не знам дали схвана колко ти благодарих за хубавите ти думи...
|
]
Re: Анихилация
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.03.2006 @ 05:54:39
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Без посока за в къщи.
... Усмихваш се. Дишаш! Нали си свободна...
... И е светло. Политаш. Все по-нагоре!...
... И пътища, пътища... Избор до Бога! ...
_________________________
Изстисках няколко капки светъл оптимизъм - има ги значи. Свобода, пътища, избор... Следва - любов. Няма окови за нея. Няма други окови за нея, освен тези, които сами си слагаме.
|
Re: Анихилация
от rainy на 15.03.2006 @ 11:28:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Манипулатор!!! Как ми вади думите от контекста и си ги преиначава...:)
Шегувам се. Можеш да изстискаш целият оптимизъм, който ти е нужен, Пламене. Необходим е на всички ни, така както надеждата, любовта, и още разни дреболийки...
Да, така е, напълно съгласна – сами си слагаме оковите. Само където от окови до “окови” – цяла вселена разлика. Колкото е между ада и рая. И счупването им води до съответния рай. Или ад...
|
]
Re: Анихилация
от Meiia на 14.03.2006 @ 17:26:38
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението ти е изчистеноточно! Това го прави някак нахлуващо в сетивата наедно със заключенията, върху които ми се иска да поразсъждавам така, за себе си. И само аз знам колко ми отива то:), ако и посвещението да беше по друг повод и да не ограничава написаното по никакъв начин.
"Стигаш точката – връх. На обезсмисляне."
и
"Светът ти е нафора - тежка трапеза!
Пиршество със храна. От Голяма Задушница."
Как го усещам това, как! Органически!!!
Парадокс, но дори и в това може да открием щастие. Обезсмислянето е свобода, ако е смирение. Смъртта и без това ни обесмисля, тотално!. Да, но само "преди Кръста". След него, ако сме го изживели в сърцето, животът не е същият. Нито отрицанието му.
По повод кръста...наскоро бях потънала в това усещане и написах стихотворение. Нямаше да го публикувам, но сега, може би, не знам...като отговор на казаното от теб.
И нещо като усмивка:):
из truden.com
---------------------------
EIPHNH] Покоят носи тишина, нежност, смиреност...
[EIPHNH] достигането му не е анихилация на Всичкото, той е не-дуален
[EIPHNH] тъй като е Едно, а в едното няма деление на нещата
но това е толкова парадоксално само по себе си
[EIPHNH] тази парадоксалност произтича от това, че покоят е едно, тоест не-дуален а щом е не-дуален не би следвало
[EIPHNH] да търсим каквато и да било анихилация
[EIPHNH] щото и самата анихилация е отрицание
[Truden] Анихилацията може да не е отрицание ;)
----------------------------
А откъде знаеш, че харесвам Жак Превер?!:)
Нали мога някога да се позова на същото мото?!
Благодаря ти!
|
Re: Анихилация
от rainy на 15.03.2006 @ 10:24:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Да, Мея, ти знаеш, че посвещението беше по друг повод. Те, поводите, са различни, провокират ни различно, но онова, органичното и генерално усещане в нас – виж, то е важното.
Не знаех за Жак Превер...:) Написах това, което чувствам.
Можеш да се позовеш на каквото би поискало сърцето ти и публикувай стиха, за който говориш.
И наистина се радвам, че “отговора” ми се е получил изчистен и точен. Истината винаги е такава...
|
]
Re: Анихилация
от copie на 14.03.2006 @ 17:41:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Въпреки посвещението, ще смятам, че е и за мен :) |
Re: Анихилация
от rainy на 15.03.2006 @ 09:11:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ние винаги пишем “за себе си”. За нещата - вътре нас. Независимо от посвещенията, а понякога и именно заради тях, посвещенията и хората зад тях.
За мен ще е неприкрито удоволствие, ако го чувстваш и за теб самата.
Това ни осмисля, знаеш ли... Поне мен ме осмисля, когато подарявам чувства.
Благодаря ти!
|
]
Re: Анихилация
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 29.08.2006 @ 17:11:33
(Профил | Изпрати бележка) | НЕ преди кръста!
Няма как да е преди НЕГО....
Освен ако.... се обърка...
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 743
ХуЛитери: 3
Всичко: 746
Онлайн сега:
