автор: miela

Аз съм водата, която мие очите ти.
Аз съм сълзата, с която плачат децата ти.
Аз съм дъхът, който поемат гърдите ти.
Аз съм вятърът в горещия ден, който разхлажда те, докато мислиш за мен.
Аз съм слънцето в бурната нощ, когато светкавици раздират небето.
Аз съм цвете в косите на дете, минаващо под твоя прозорец.
Аз съм падащо листо през есента, търсещо покоя на земята.
Аз съм жаждата, изгаряща пустинята и дъждът, окъпващ небесата.
Аз съм цялото страдание в сърцето ти и изпепеляващата болка на Луната.
Аз съм твоята съдба.
А ти ....
Ти си всичко това, повторено два пъти.
Дъхът ти сгрява дните ми, усмивката ти радва душата ми. Любовта ти ме кара да чувствам, че живея. А думите ти са жива вода.
Благодаря!