автор: kali

Мислят, че лудите не осъзнават своята различност.
Те не разбират, че това е благословия. Различни сме, защото сме щастливи. Виждате ли слънцето, заровило лице в облаците, то не иска да гледа към земята, вие го отвратихте.
Наблюдавали ли сте забързаните мравки? Те са толкова реални, вие сте техни бледи копия. Само понякога вечер не съм щастлив, понеже виждам черните ви души, проядени от злоба и нищожно съществуване. Тогава, за да не ме обхване чернилката, сядам на някоя пейка в парка и пуша проблем след проблем,докато не се свърши кутията. И така вървя из улиците, които ми пеят, но вие сте твърде забързани да ги изслушате, устремени към посока и цел, които водят към нищото, с празни погледи по-налудничави от тези на лудите. Оглеждате се взаимно и с успокоение въздъхвате: "Слава Богу, не съм като този луд." А когато срещнете лудия на пътя си го изглеждате презрително, или зацъквате съжалително. Но той е щастлив в своя свят. Аз видях отвъд хоризонта. И след цялата болка, която разрушаваше ума ми, намерих изход- застрелях го. Забъркани сте в най- голямата илюзия като орехи в кекс- само няколко успяват да се измъкнат и да паднат свободни в тавата. Аз съм един от тези орехи. Вие ще бъдете изядени от тревогите си. Не се страхувайте аз съм тук, за да ви спася. Ще ви кажа тайната и ще се освободите от оковите си. Щастлив съм, когато помагам на някой охлюв да пресече Големия път. Ще помогна и на вас. Виждам слънцето преди да изгрее. Понякога то не залязва, защото го моля да остане с мен през нощта. Следвайте сърцето си. Слушайте гласа.
Щастлив съм, защото луната изгрява само за мен и звездите ми носят добри вести за другия свят. Истинският свят. Ще ви покажа другата страна на луната. Аз бях там и щом се изморя да вървя, тя спуска дългата си плитка и аз се катеря към върха на щастието, открадвам си малко, слагам го в джоба си и то ми стига до следващия път, защото го пестя. Животът е хубав! Откраднете си малко щастие, има за всички.