автор: ina_ivanova

За кой ли път прегръщах вятъра
и от измислени цветя редих букети,
и сигурна, че съм открила извора
напих се до припадък… С полуистини.

За кой ли път се връщам тихо
от бясното преследване на себе си,
от онзи миг, във който нищо
не може да събуди сетивата ти.

За кой ли път се търсих другаде
и частите от себе си събирах...
От толкова години пренареждане
днес се погледнах- и не се познах.

За кой ли път ти ме посреща...
Дъха ти стопли сгъвката на рамото.
Намерих се във теб отново цяла...
А ти ми се усмихна... уморено...