Mojsei & desert_fire
Песните за отвъдното
са параван, прикриващ
изворите на страха,
мъгла, която е нужна
на отвъдните хора,
на онези, които пазят
ревниво особеното си
положение в обществото,
а точно то е източник
на мизерията на съвременното
човечество, имаща два полюса-
недоимъка и излишък.
Но защо човешките души
продължават да се плашат от дъгата,
защо извръщат очи
от нейните извори,
готови да бликнат
в собствените им души?
Болката на човечеството
е затлачила
изворите на радостта,
довеждайки индивидите
до техните биологически
основания на съществуването.
Мизерията на съвременното
човечство е всеобща
и тя следва да бъде заменена от
нормалното съществуване,
за което човечеството
вече е узряло.