автор: desert_fire

Mojsei & desert_fire & dEsIt0o

1.
Девица

Автор: Mojsei

Нощта се спуска - прелестна молитва,
нахлуваща в моминските гърди,
с взор, чрез който тя политва
към милия и почва да твърди:

"О, нощ, така си пищна,
звездите ти са истински свещи,
но чувствам те и като хищна,
с поглъщащи, мъжествени плещи.

В твоя свят, вълнуващ и видим,
откривам нещо тъй достойно,
преплитащо се в образ на любим
в диханието ти знойно.

О, нощ, понасям се в небесата-
самата аз, припламваща звезда:
с възхита съзерцавам чудесата
и казам отмаляла, нежно:"Да!"

Светът тревожен бързо глъхне-
аз гледам в преплетени тела,
а гърлото ми - свито, пръхне,
когато шепна тихичко:"Ела!"

Разбирам силата на женска плът,
напираща в душата на девица
и водеща в тревожен път,
когато чувам:"Ти си моята Царица!"

Вълнува се моминската ми кръв-
за среща с него тя копнее,
когато в допира ни пръв,
душата в радостта ще занемее.

Изпитвам мъничко и срам,
оглеждайки се в неговия лик,
но няма той да бъде сам,
дори когато спотаявам вик.

Нахлуват образи…не смея
да мисля в знойния ти плен
и чувствам как немея
в дихание секващо…съвсем.

Душата ми, цъфтяща роза,
разгръща листи в пустиня
с мечти, в малка доза,
които ме превръщат в робиня."

С такива мисли - срамежлива,
о, нощ, поглъщам твоя аромат:
потръпвам, ставам пак вежлива,
мечтаейки за свят благат.


2.
Сластта е винаги самотна

Автор: Mojsei


Сластта е търсеща и няма-
припламва щом се спусне мрак:
с лика на Месалина - пряма,
надава вик на единак.

За обществото е опасна,
защото разрушава чисти нрави,
а субективно - сладострастна,
готова е във всеки миг да се забрави.

Очите й искрят - дълбоки, сини
и тръпката перверзна преживяват
с обещания за невиждани долини,
но с вулгарност настояват.

Сластта е винаги самотна,
превръща тя страстта в ад,
че носи болката страхотна
и на любовта е дубликат.

Сластта витае в собствен кръговрат
на страсти, не позанаващи задръжки,
но носи тя такава дива смрад
в лакомията си за прегръдки мъжки.


3.
Пламъкът в сърцето ми гори

Автор: dEsIt0o


А нощта бе страстна и красива-
помня я, сърцето ми се свива,
че от любовта опитах,
но след туй сама се скитах
и разплакана, в мечти
питах се:"Къде си ти?"
Искам с тебе да сме двама-
та нали съм твоя дама,
а това не бе случайно,
но дали ще продължи безкрайно?
Пламъкът в сърцето ми гори
и гальовни думички шепти!

Този текст е написан
под редакцията на Mojsei





4.
Душата ми за срещата копнее

Автор: desert_fire


Нощта извива свойта прелест
чрез чувствата, прегърнали града,
а звездите, с погледи премрежени
кимат, шепнейки ми:"Да…О, да!"

А душата ми бленува
и споделя дремещата тишина
със сърце, което се вълнува
от напиращата ведрина.

И поемам из заспалите градини,
но не искам там да съм сама-
минаха се толкова години,
чувствам се порастнала, жена.

О, нощ, в теб е образът любим
и ти за мен си тази,
с която неотлъчно бдим
в разгърналите се талази.

Чрез теб и сънищата си гадая,
оставаща с тебе будна-
над образа му се терзая,
а тишината ти е чудна.

Душата ми за срещата копнее,
и тръпнат нежно сетивата,
за взор взаимен тя жаднее:
„Ела при мен!"- кънти главата.

Ароматът на пробудени цветя
озарява моята пустиня-
сладко ми нашепва тя:
"Волно ставаш й робиня!"

Този текст е написан
под редакцията на Mojsei