автор: zdratch

На Л.

Пътечката
недей да затревяваш;
по нея
да се връщам
все при теб.
Сестра си нямам,
ала ти оставаш
най-близка
в пътя ми несрет.

Пътечката
към "тайни" доверени,
избърборени
на четири очи,
пътечката
към болка облекчена,
дори когато
другият мълчи,
отдавна в
километрова отсечка
разстоянието
между нас брои...
...ала за мене
си остава
"нашата" пътечка,
която, вярвам,
няма да се затреви.