автор: veronique

...Имаше някога един град, в една страна, от едната страна на океана и от другата страна на Земята, където хората били твърде празни - като кутии, от големите, в които се слага сирене. И там някъде между океана и едната страна на Земята живееше момче.
Момче със сърце.
Сърце, което толкова обичало да обича, че нямало и грам свободно място в него, а момчето със име на звезда не спирало да обича, че чак понякога се забравяло, там между океана и другия край на земята.
Малкото сърце на още по-малкото момче било непосилно да побере цялата тази обич и за това било принудено да расте. Всяка сутрин, щом първия лъч на слънцето докоснел малката главица сърцето пораствало с един милиметър.
Минали дни, години, а сърцето не спирало да расте, момчето с име на звезда продължавало да бъде малко, а сърцето - толкова голямо - почнало да тежи.

Толкова много тежало, че момчето нямало сили да тича след топката, да ходи на училище..., единственото нещо, което можело да прави било това - да се усмихва.

Посъветвали го да отиде на лекар. Може би Доктора ще може да му помогне.
"Сърцето е твърде голямо за теб! Не ти трябва да е такова!" - казваше му лелката от първия етаж - "Отиди на доктор и той ще ти го направи по мярка, такова каквото трябва да бъде - малко.".

Още на другия ден момчето с име на звезда отишъло на доктор, а доктора като видял голямото сърце - ахнал и пляснал с ръце. Никога преди, в цялата си практика, не бе виждал такова нещо.

След много мислене и двайсетина консултации със свои колеги - доктори, той решил, че сърцето не е толкова голямо, защото е обичало твърде много, а ми просто е било износено.

Казал и решил още преди това, че ще е най-добре да го сменят, както правят с всички стари, похабени и износени сърца.

- А защо ще го сменяме? - попитало момчето - Не мисля, че е износено. Може би е малко изморено.

- Износено е! - отсякъл доктора и отново плеснал с ръце. Всеки път, когато вземал твърди решения той пляскал с ръце.

- Не! Не е!

- Износено е! За това е толкова голямо.

Момчето този път не отговорило. Навело глава и се примирило. "Може би възрастните знаят по-добре. Ще го сменят и тогава ще спре да ми тежи, тогава ще тичам, ще ходя на училище." - си рекло то.

Ще го смени? Но кога? Никой не ти казва.

Момчето чакало, сърцето растяло. Ден след ден, месец след месец...до другата зима, когато неочаквано телефона звъннал. Бил доктора.

- Намерих ново сърце! Точно като за теб, по мярка. Ела още тази вечер.

Малкото, все още, момче щяло да има сърце, ново и леко като самия него.

- За по-добро - рече дядо му и го прегърна, защото момчето си нямаше други близки. Само един дядо твърде уморен и твърде тъжен.

"Сърце по мярка" - мислеше си момчето - "Какво ли е да имаш сърце по мярка?"

А в болницата, преди операцията, първо мина през десет кабинета. Там мериха и сравняваха, събираха, деляха и после умножаваха, за последно, за да са сигурни, че новото сърце на истина ще пасне.

След като се уверили, че всичко е наред, те му дали хапче да заспи и зачакали. Дошъл момента, сложили го на операционната маса и извадили голямото, старо и тежко сърце. Взели новото и се опитали да го наместят.

- Не става! - извика доктора - Малко е!...

- Да върнем старото! - каза втория по ранг доктор.

- Късно е вече... твърде късно... .

А малкото момче седеше над тях, над себе си и се усмихваше, защото имаше сила да прави само това - да се усмихва. После прозореца се отвори, а момчето с име на звезда стана леко като вятъра, сърцето спря да тежи и момчето тръгна, за да се сбогува с дядо си... .