автор: no_more_dreams

Проклех те. И те забраних.
Но не с магия, а с закон.
За да не можеш да болиш.
Да мъчиш се в безгласен стон.
Сега си в килия затворен,
но не от решетки, а от мъгли -
на мисли отвсякъде прогонени,
като шипове на разбити мечти.
От тавана времето изтича.
Облаците се скупчват на... памук.
Искаш, молиш да обичаш!
И да си простен от тук.
Но никой път не връща назад.
Картата с посоки изгорих.
Чета законът пак, на глас.
Разбра ли? Че те забраних.