автор: desert_fire

Mojsei & desert_fire

Тогава се реших
и станах щурец,
за да избягам
от сивотата
на човешкото ежедневие,
от отчуждението,
влудяващо
съществуването ми.
И така станах приятел
със светлината
и с вятъра,
който ми изпрати
една сламка,
а тя стана
първата ми цигулка.
Светлината ми отвори очите,
а вятърът ме научи да свиря.
Тогава започнах да свиря,
опиянен от мелодията,
която се разнесе над света.
Възхитих се
от нейното съвършенство
и я подарих на хората,
които не се бяха сетили
да станат щурци като мен,
подарих я на моите приятели -
Слънцето и Вятъра,
които не ме изоставиха,
а ми помогнаха да стана Шурец,
а накрая засвирих и за себе си,
разбирайки,
че старите щурци
са грешали много
като свиреха
за бъдещия си живот,
който никога не идваше,
за бъдещата си любов,
която никога не се случваше,
за всички бъдещи неща,
които никога не се случваха,
но не се досещаха
да засвирят за мига,
в който свиреха,
а аз превърнах
моята музика в такъв миг,
който събира
в себе си
радостта на света
като жива вода,
за да ражда
светлина и любов,
за да се роди
най-после човечността…