автор: BlackCat

Точно в този момент
        нещо мъничко ще си тръгне,
ще ми смигне зад ъгъла
    с белозъба усмивка,
една улична лампа
    ще загасне във близкото тъмно
и рояка прашинки от бързите стъпки
    ще стихне.

Точно в този момент обещай
    ми едно незавръщане,
предложи незапомняне, вместо някоя
        късна вечеря -
премаляла от глад, залък
    болка си имам за дъвчене
и преситена после, пак по себе си ще
    замервам.

Всеки път ли ще
    тръгва по някое мъничко нещо...
Ще завива зад ъгъла с неизменна
        зъбата усмивка.
Точно в този момент
    нямам нужда
    от никаква песен.
Точно в този
    момент
    в мен
    осъдиха
    птицата.