Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 572
ХуЛитери: 0
Всичко: 572
Навън вали. Чувам дъжда, а светкавици заспепяват очите ми. Обичам бурята! Действа ми релаксиращо, понякога дори ме приспива. А капките на дъжда ми разказват за теб.
Гръмотевица ми подсказва колко си далеч! Но капките продължават да говорят, не спират и не ми позволяват да я чуя, да се натъжа... Слушам как ми описват нежните ти очи, красивата усмивка, сияещото ти лице... Затварям очи и те виждам. Усмихвам се - помня те такъв, какъвто си. Знам, че не си се променил. Помня лика ти, помня гласа ти, помня загадъчното ти и почти незабележимо заекване, когато говорим. Помня походката, тялото ти, помня целувките и прегръдките ти. Помня звездите в безвездната нощ - ти ги накара да изгреят, но само за нас! Помня очите ти, в които гореше слънцето през нощта. Помня страстта в тях, помня как не искаше да не бъда в обятията ти. Не съм забравила нито миг, нито дори най-малкия детайл от НАС, от нашето време. Помня как всяка нощ заспивах и в сънищата ми присъстваше отново ти! Сънувах те и нощта превръщаше се в моя рай. Вървях по улиците и мислите ми винаги бушуваха заради теб. Пресичах на светофарите, но забравях да си сваля розовите очила и не виждах цветовете им. Оглеждах хората около мен, но не виждах лицата им, а теб. Пътувах в автобус или кола, а си мислех, че летя, защото мислите ми бяха високо в небето. Вървях по трънлив път, а си мислех, че стъпвам боса по облак. Не усещах бодлите, защото тичах към теб! Опитвах се да успокоя мислите си, но те си почиваха само за миг. Четях в небето приказка, в която беше ти. Поглеждах в огледалото и се усмихвах на теб. Всеки ден копнеех за мига, в който ще те видя отново. Насън те прегръщах и усещах топлината на твоята плът. В мечта те целувах и чувах туптенето в твоята гръд. Усещах те близо, а всъщност бе толкова далече. Но винаги чувах виковете ти, когато крещеше за помощ и бях до теб, макар и от толкова километри. Не спирах да ти пращам от любовта и нежността си всеки ден по въздуха. Слушах музика, а чувах песента в гласа ти...
Дъждът спря. Капките замлъкват - чувам последните им думи по покрива. Те сякаш крещят: "Ти никога няма да го забравиш, затова се бори за него! Това е ТОЙ!!! Върни го при себе си..." и млъкват. Чувам тишината, а те мълчат. Разказаха ми толкова много, а сега мълчат! Защо ме изоставиха? Искат да се справям сама? Защо?!
Отново сама в тишината. Отново без никoй до мен. Но отново чувам глас, вътре в мен, който ми казва, че съм силна и няма да спра до тук. Че мога и ще стигна до сакралната цел. Че трябва да продължа борбата. Аз му вярвам и ето - тръгвам. Идвам за теб! Скоро ще почукам на твоята врата и ще чакам... докато ти ми отвориш!...
