автор: alisa

Излишните балади идват
преди да се е скрило слънцето,
преди луната да е пълна,
преди да си намериш отговор.
Излишните балади знаят,
че няма нищо по-излишно
от трън в очите,
а очите
са тайната врата, която
пропуска светлината някъде.
Не ми е светло,
пазя тъмното
в арената на тия зеници,
които разширявам от учудване
и страховете ми са гладиатори.
Дъхът ми изкатерва стръмното,
Не знам къде му сочи палецът.
Какъв е смисълът криле да имаш,
когато под крило държиш главата си?
Излишните балади знаят,
как скърцат костите от гравитацията
и камък стиснеш ли - не пуска мляко.
Поличбите ме вкаменяват
и хич не вярвам. Но баладите
са нещо друго и разбира се
не ги разбирам, не разбирам себе си,
но се заслушвам в краткостта на другото
и зная малкото му име...