автор: no_more_dreams

Прасковено се усмихваш към земята.
Погледа си свеждаш. Глътка светлина
поемаш. И към мене вдигаш ти очи.
Празни. Тъжни. Със цвят на сълзи.
Отмяташ настрана ти своите коси,
обсипани с мрак, вплетени с звезди.
Отпиваш чаша лунна самота.
И литваш към небето. Без крила.
Превръщаш се във късче от Нощта.
В парченце пъзел. В тъмнина.
И свеждаш ти към мен очи.
Празни. Тъжни. Със цвят на сълзи.