Севдо, Севдо, Севдано,
жива вода- косите ти.
Севдо, Севдо, Севдано,
първа севда- очите ти.
Мойта сила, Севдано,
славей по роса грабна я.
След ранно утро, Севдано,
при теб, при теб найдох я.
Да беше, Севдо Севдано,
свила гнездо в косите ти,
да беше ,Севдо Севдано,
сълза и болка в очите ти...
А тя легна, Севдано,
на твойте устни- малини.
Заключи ме, Севдо Севдано,
с пет катинара. Копринени!
С пет катинара, Севдано,
пет знойни мъжки мерака.
Един отключих, Севдано,
и мъжка рожба изплака...