автор: felicity

Едно от малкото неща,
умеещи да ме разсмеят...
За които през нощта
мисля и не спирам да копнея.

И макар неоткровена
познах във тебе красота.
Добър и мил и вечно нежен
ти дари ме с радостта.

Обвинявам себе си за всички лъжи
и повярвай - да страдам не спирам.
Моля се само лъч надежда да ме озари,
в очите ти не ще спра да се взирам.