ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 862
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 863
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Реката е опънала снага на припек.
Ленива като стара прашна котка.
Къщята са изгризани от мишки.
За никъде не отпътуват лодки.
Четвъртък ли е вече... Или петък?
Нехаен вятър пее над баира.
А майка ми е житото в полето.
Очите й са кротки язовири.
В неделите понякога се връщам.
Очите ми... по градски ненаситни.
Под схлупената като вежди къща
се правя на щастлива. И не питам.
Но мама знае... Тучната забрадка
измамно смее се над възрастта й.
И всеки ден тя става все по-кратка.
А селото гнезди във паметта й.
Усмихва ми се. Бледа е. Икона.
Зад църквата надежда се пилее.
Години ще ми трябват, за да мога
да се науча да обичам като нея.
Публикувано от BlackCat на 05.03.2006 @ 18:58:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.75
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "И не питам..." | Вход | 19 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: И не питам...
от Rossa на 05.03.2006 @ 19:06:44
(Профил | Изпрати бележка) | | АЗ съм градско дете, но имах баба като тази в стиха ти...Напомни ми колко я обичах. Чудесен стих! |
]
Усмихвам се с тъга ....
от ElToro на 05.03.2006 @ 19:07:52
(Профил | Изпрати бележка) | Да ! Прекрасно умиление носи стихчето ти !
Привет !
;-) |
]
Re: И не питам...
от rajsun на 05.03.2006 @ 19:10:47
(Профил | Изпрати бележка) | Години ще ми трябват, за да мога
да се науча да съм като нея!
Поздрави! |
]
Re: И не питам...
от k2 на 05.03.2006 @ 19:14:40
(Профил | Изпрати бележка) | Браво, моето момиче!
И образи и чувство!
пак си осакатила малко нещат тука:
"Но мама знае... Тучната забрадка
измамно смее се над възрастта й.
И всеки ден тя става все по-кратка.
А селото гнезди във паметта й."
"възрастта и" и "паметта и" не са най-готиния вариант.
и "във" в твоя вариант скапва ритъма.
Но иначе си е супер!
:))))))))))
|
]
Re: И не питам...
от alfa_c на 05.03.2006 @ 20:04:19
(Профил | Изпрати бележка) | Четвъртък или петък!?
Май е неделя, ама не съм много сигурна:))))
Хубав стих, хубав!
"Години ще ми трябват..."
Ох... |
]
Re: И не питам...
от alfa_c на 05.03.2006 @ 21:51:43
(Профил | Изпрати бележка) | Безделието ражда... разни мисли:)
И не питат... |
]
]
Re: И не питам...
от alfa_c на 05.03.2006 @ 22:13:42
(Профил | Изпрати бележка) | Не питат дали имаш отговори, де;)
Няма страшно, утре е понеделник:))) |
]
]
Re: И не питам...
от kristi на 05.03.2006 @ 20:24:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотна си! Връщаш ме там, където всичко това съм го усетила. При това с неописуемо чувство и май сторство ме връщаш. Благодаря! |
]
Re: И не питам...
от angar на 05.03.2006 @ 20:38:31
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Стихотворението е чудесно! Превъзходно! И картина, и мисъл, и чувство, и майсторство - всичко си събрала в него!
И всички хвалят това двустишие:
"Години ще ми трябват, за да мога
да се науча да обичам като нея."
А аз единствено за него се замислих - правилно ли е да се каже така? Излиза, че си си поставила задача - да се научиш да обичаш като нея; и че непременно ще се научиш, но за това ще ти трябват години.
Да, ти искаш да обичаш като нея. Но това трябва да е естествено чувство, вътрешна потребност, без да си го поставяш като задача и без да си налагаш усилия, за да го постигнеш. Тази обич може само да е вродена, да е в тебе сега и винаги, а не да дойде след години, примерно когато станеш на годините на майка си!
Последното двустишие за мен би изглеждало по естествено без споменаване на години, а в този вид например:
"Така бих искала и аз да мога
да се науча да обичам като нея!"
Твоят вариант по-скоро казва: "Аз никога няма да се науча да обичам като нея". А не е така - щом искрено го искаш, ти вече обичаш като нея! |
Re: И не питам...
от Amphibia на 05.03.2006 @ 21:24:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | Разбирам те :))
Но тази обич, колкото и да е вродена, в един момент бива потисната.. От хиляди неща.. И трябва да се научиш да я приемаш. А за това трябва време :)))
Или нещо такова :))
Радвам се, че си се замислил над написаното :)))
Усмивки! :)) |
]
Re: И не питам...
от vesi_lina на 05.03.2006 @ 20:55:03
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно!
............................................
Години ще ми трябват,за да мога
да се науча да обичам като нея. |
]
Re: И не питам...
от Izabella на 05.03.2006 @ 22:01:19
(Профил | Изпрати бележка) | Защо ти е да питаш...
Когато умееш да усещаш, дори в повече. |
]
Re: И не питам...
от persa на 05.03.2006 @ 22:04:18
(Профил | Изпрати бележка) | не питай!
вече пътувам натам!
:)))
и още нещо-
Години ще ми трябват, за да мога
да се науча да обичам като нея.
:))) |
]
Re: И не питам...
от kamik на 06.03.2006 @ 17:22:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Истински празник си! Наистина - като прочета нещо хубаво - не ми се пише.И не ми се пише!Без никаква завист - напротив, с огромни благодарности за преживяването! |
]
Re: И не питам...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 06.03.2006 @ 17:47:20
(Профил | Изпрати бележка) | | И на мен много ми хареса, радвам се, че го прочетох! :) |
]
Re: И не питам...
от ole72 на 06.03.2006 @ 18:03:48
(Профил | Изпрати бележка) | Много силно и образно!!!
Поздрави!!! |
]
Re: И не питам...
от Razbojnik на 10.03.2006 @ 14:00:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Бях поизостанал, но за сметка на това ти си напреднала, Усмихната. Браво. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
