автор: pc_indi

На К.

Поздравявам те,на живота ми Любовта!
Че ми смъкна грубата кожа
и ми изчопли от някъде нежността,
която не помнех къде съм сложила.
И сега съм в звезди сърца,
а това не ми е типично.
Не вярвах във Любовта
и се отнасях с нея цинично.
Просто,дива ми е природата.
Не мога с тънката четка.
Не мога да позирам по модата
някаква сладострастна кокетка.
Аз обичам първично,до дъно.
Истински и само веднъж.
Сигурно се досещаш,но...
Честито!Ти си верния мъж!
Много нежни слова ми изтръгна
от пресъхналата душа.
И вече няма измъкване,
ще те обичам като Смъртта!
Така де,тя знае какво иска
и си го взема без жал.
Това е Любота-истинската-
да знаеш,че всичко си взел
и всичко си дал.