автор: BUL

и чух в съня си гълъб бял
да казва по водата думи
те ходеха към восъчния изгрев
а вярата на бреговете капеше
стаена в края на началото.

присвита църквата се будеше
в сънената листопадна поза
с която под вековната камбана
осъмваха сълзящите лози
надвесени неприближимо
над каменния кладенец.

наблизо вятърният монумент
показваше забравени посоки
и пепел от прахта пресяваше
над бездната на спасението
с вградена птица в гранитите.

и който скочеше от канарата
летеше след мига в който
се раждаше с всяка смърт
която победеше!