Това е приказка от блатото и поглед над блатото.
Черният великан долетя ненадейно
и както се го очакваше.
Развъртя се бързо, многовейно -
черни слюнки пръскаше.
Черни му крилата -
небето прибраха.
Черни му ръцете -
дървета трошяха.
Черен страх,
черни мисли
донесе.
Черен прах,
черни кърви
понесе.
И си тръгна.
На Изток да плете
венец.
Слънцето надзърна
стреснато
като младенец.
Полетях на Изток
над него.
Страх ми тресе крилата
без его.
Бяла му сянка
над земята
трепери.
По-бърза
от мислите
се чумери.
Луда е сянката,
като него луда.
Не се пита "дали?" -
не се срамува.
Готова всекиго
да заколи.
Пита въпроси
без да се моли.
Приятели няма,
любовта ще удави.
Редът й е плява
от ялови нрави.
Не е страшен великана,
страшна е сянката му.
юли
Полша-Украина