автор: desert_fire

desert_fire & Mojsei

А залезът ме стига в гората
със своята тревожна тишина,
когато шепнат дървесата
в сумрачната ведрина.

Ушите ми в мълчанието дочуват
гласчетата на птици гневни,
а дърветата пътуват,
загубили контурите си дневни.

Навярно някакъв дървар,
завит с дебело покривало,
е там полегнал и заспал до жар,
а сенките са горско огледало.

Насреща ми се спуска клон,
в подобие на видение,
поело по отсрещен склон,
а горските животни са в бдение.

Напредвам в гората мълчаливо
с пулс, в гърдите ми замрял
и каращ ме с дихание търпеливо
да мисля, че с гората съм се слял.