Прозорецът осъмна незатворен,
а по обяд стъмни се, заваля,
във стаята ще бие дъжд пороен,
и може би от южната стена,
от южната изстрадана страна,
картината на Майстора ще падне!
Защо ли не затворих? Тоя ден,
не може ли за малко да се върне,
минутите,секундите във плен,
да вземе Кронос и обърне,
стрелите си към друг, а не към мен?
А по-добре! Да паднат вкупом,
стените и отново, Ной да се роди,
и някак си със всички най-добри,
и земни и неземни твари да върви,
натам, където - няма земни дни!