автор: mavar

Безкраен ден...! Ей, слънцето отгоре,
едва, едва баира превали,
човек върви, по стръмното отдоле,
поредното тегло да победи!

Наоколо изсъхнали дървета,
едно само-самотен лист трепти,
изправило снага-съдба нелека,
под слънцето жадува висини!

Заморен спира и обърсва с длани,
побегналата към очите пот,
солта щипе в лицето рани,
от вехтия и новият хомот!

И сетне пак неспирно, неуморно,
пълзи напред по тая дълга рът,
понякога е страшно и неволно,
нозете му по чужди път вървят!

Ще стигне ли жадувана Голгота?
Безбройните, мечтани висини?
Какво ще има след това-живота,
дари му Богове и малко дни...!