автор: nikol4o

Тази лампа ме привлича, но е много мръсна.
Ще я сбърша, да прилича пак на антика, по-късна.
Тоя пушек пък отде е? Я виж, дух се появява!...
Чак от страх ще онемея, заболя ме всяка става.

Роб ли? Не, мерси, не искам и не мога да си купя.
Две парички в джоба стискам - и се радвам, и се цупя.
Аааа... безплатно ще слугуваш, че съм господаря твоя?
Що тогаз не атакуваш замъка подир завоя?

Там живее падишаха, с него - дивната му щерка.
Сто любови се събраха в мене, сякаш съм манерка.
Водят всички те към нея, че в съня ми тя е даже...
Доведи я, да я сгрея, пък Аллах да ме накаже!

А додето бързо тичаш да изпълниш таз повеля,
туй легло да заприлича на любовната постеля!
Що се случи по-нататък ще узнаете не днеска.
Че сега мигът е кратък, а пък мен тресе ме треска.