автор: Golden_Eagle1

Песента започна бавно. Като на шега. После постепенно засили ритъм, тоновете станаха по-отчетливи, звуците - по-силни и изведнъж силен акорд разтърси пространството.
Това беше краят на песента. И началото на тишината.
Каква само тишина настъпи! Всъщност, най-обикновена, но тишина след песен. А това е вече друго.
Тишина, която трепти със спомена за звука, в която се носи ехото на миналото.
Тишина, която те удря със силата на безмълвието, с мощта на контраста.

Тишината на отминалата песен.
Времето е затаило дъх. Не смее да се обади, за да не смути душата.
А душата пее. Най-прекрасната песен.
Песента на тишината.

Кино Радойновски
27 февруари 2006
София