автор: Mojsei

Връхлетя ни буря изведнъж-
огнедишаща и дива:
ти - в прегръдката на мъж,
всеотдайна и красива.

Аз прогонвам черен мрак,
в бурята дъха си вграждам
и светкавици разстилат злак,
а от тях омаята се ражда.

Продължава тя с часове-
чиста, пламенна - стихия,
пращаща пустинни ветрове,
с тях нектар от тебе пия.

В затишието, спокойствието готово
къпе благодарната природа,
но избухва бурята отново-
този път възторгът й е в ода.

А пороят се излива
в проблясъците на небесен свод-
ти потрепваш, но си тъй щастлива
в нашия омаен хоровод.

В стон летят вълшебните минути-
бурята в свойта изнемога тегне,
ритмите - от влюбените чути
са плодът, в душите който ще полегне.

Набезите бурни си отиват-
крият се лисици рижи:
морните звезди заспиват,
а омаята ни сенки движи.

Възцарилото се сладостно мълчание
грее в примрелите сърца
и искрящото в очите обаяние
озарява трепетни лица.

В погледа на бурния чаровник
пламъкът уверено твърди,
че в дихание на любовник,
запламтяват ласкави гърди.

Бурята надига своя рог-
възвестява споделено тържество-
съграден за двамата чертог,
изживяван като блаженство.

Стигнали молитвата за разкаяние,
укротяваме стихията в поверие,
че чрез пламенното ни дихание,
злото ще държим в преддверие.