автор: pasata

Всеки е сукал от майчината гръд,
всеки е желал нечии устни,
топлотата на допира,
прегръдката,
нежният блясък в очите,
страстта,
страхът,
страхът от раздялата,
страхът от смъртта като
загуба на светлината,
като безвъзвратна загуба на близък,
мъката, горещата, парещата мъка,
студенината,

самотата,
по - страшна и от страха

обичта, която ражда живота,
възвръща всяка стъпка един към друг,
в която забравяме себе си,
в която неуспелите желания нямат значение,

отчуждението, в което не съществува
нищо друго освен собствения ти живот,
ала без обичта си мъртъв

предателството, чиято вина не можеш да изкупиш,
но трябва да забравиш,
за да продължиш да обичаш.

Мигове, в които тежестта на света те смазва,
когато нямаш сила дори да кажеш "Здравей"

мигове, в които не можеш да избягаш от сгряващите лъчи на слънцето,
когато светлината те поглъща,
когато се завръщаш,
прегръдката,
устните, които си желал,
сърцето, което топлиш,

сърцата ни, които туптят още от майчината утроба,
очите ни, които поемат светлината,
дори, дори и след смъртта,

казват, че в отвъдния свят не виждаш тези, които си обичал приживе,
надявам се да не бъде така,
искам да ви виждам всички във вечността, каквато и да е тя,

животът, светлината, обичта,
нашите сърца.